Планински кристал
Планинският кристал е безцветната прозрачна разновидност на кварца. Практически е разпространен във всички краища на Земята и се открива главно в кухините на хидротермални жили. Залежите от планински кристал с най-високо ювелирно качество са съсредоточени предимно на територията на Русия и Китай. В древността хората вярвали, че късовете планински кристал са вкаменен лед. По този повод в своята „Естествена история“ Плиний Старши пише: „Кристалът се образува под въздействието на силния студ.“
Названието на минерала е дадено от древногръцкият учен и лекар Теофаст „crystallus“, което означава „лед“ и дълго време се е вярвало, че той има свръхестествен и дори божествен произход. Според една гръцка легенда преди хиляди години в Патра се издигал храм на богинята на плодородието Деметра, а в него било поставено голямо кристално огледало. От всички краища на света в храма се стичали хора, за да отправят своите молитви към богинята и да попитат огледалото за съвет.
За китайците планинският кристал бил символ на безкрайността, чистотата, търпението и упорството. Според древните японци той е застиналото дихание на свещения Бял дракон. Те вярвали, че в камъка се преплитат „вълшебното минало и магическото настояще“. В старата Шотландия украсявали владетелските корони и скиптрите с късчета планински кристал, наричали го „камък на всевластието“ и го свързвали с невиждана мощ.
На територията на Южна Америка при проучванията на древни светилища са открити кристални черепи, прецизно изработени от цели късове напълно прозрачен планински кристал в естествени размери. До ден днешен те са считани за една от най-необичайните загадки, достигнала до нас от далечното минало. Все още неса ясни както техния произход, така и предназначението им. Днес тези реликви могат да бъдат видяни в музеите на Европа и Америка, т.напр. в Британския музей е изложен женски кристален череп с тегло 5 кг.
Древноримският император Нерон, обсебен от гръцкия мит, че боговете отпиват амброзия от бокали планински кристал, наредил да бъдат изработени такива и за него, но така и не се сдобил с божественост и безсмъртие.
Едва през 17в. за учените, а в последствие и за широката общественост бил изяснен произхода на планинския кристал, но красотата и качествата му продължили да се ценят. От планински кристал били изработвани различни луксозни предмети за бита, декоративни интериорни предмети и украшения, а в днешно време намира своето приложение и в различни сфери на индустрията. Своята популярност сред европейската аристокрация планинският кристал бележи по времето на императрица Екатерина II и продължава да се развива в работите на Карл Фаберже и неговите сътрудници. Те най-добре успяват да извадят на бял свят красотата му, посредством виртуозната си работа, останала ненадмината и до наши дни.
Чистотата и блясъкът, които при добра обработка може да се доближат до тези на скъпоценните камъни и сравнително ниската цена, превръщат кристала в предпочитан материал от ювелирите при изработката на украшения и накити за широк кръг от потребители.
Към настоящият момент използването на планински кристал в ювелирното изкуство се преоткрива и красотата му бележи своя възход чрез колекции на известни ювелирни къщи и водещи дизайнери. Деликатната красота на планинския кристал го превръща в желан материал за изработката на различни бижута, а неутралния му цвят го прави подходящ аксесоар към всеки тоалет.