Хелиотроп – „обръщащ се към слънцето“

Хелиотропът известен още като „кървав камък“ /bloodstone/ е разновидност на халцедона с характерна окраска – тъмно зелено с червени петна, но ако петната са жълти, камъкът се нарича „плазма“. Наименованието на хелиотропа идва от две гръцки думи, Хелиос – слънце и Тропос – преобразяване, като преводът на тази фраза означава „Обръщащ се към слънцето“. Легендата за произхода на хелиотропа разказва, че той се е създал когато няколко капки от Христовата кръв паднали и оцветили някои камъчета в основата на кръста.

Древните гърци и римляни са носели хелиотроп за добиване на издържливост. Те смятали, че този камък може да влияе на позицията на слънцето в небето. Хората, които били на власт го използвали, за да увеличат още повече популярността си. За минерал с такова име се споменава още в писанията на философа Плиний датиращи от – І в. пр. н. е.

В Древна Индия, хелиотропът бил символ на храброст и мъдрост. В индийската йога, той се е считал за камък със силно енергийно поле, което може да предпази от негативни влияния. Считало се е, че украшения от хелиотроп спомагат, да се смекчи гнева на владетелите и господарите.

При Древните Египтяни камъкът също бил на особена почит. Те вярвали, че той има “специални магически свойства“ и, че всички врати ще бъдат отворени за притежателя на такъв камък…

Индианците използвали амулети от минерала във формата на сърце за спиране на кръвотечения. Испанският мисионер Бернардино де Саагун отбелязал, че през 1574 г. е спасил много индианци болни от чума. Всички те били „излекувани“ благодарение на това, че той им дал да подържат в ръка къс хелиотроп. „Кървавият камък“ е с голяма плътност, цветовете на който могат да варират. Висококачественият хелиотроп е полупрозрачен в наситено зелено и с равномерно разпръснати петна в „истинско червено“. Както и при другите „шарени“ камъни, майсторството при обработката му се състои в подбора на добри цветови комбинации.

От този камък през Древноста са се изработвали печати, мъжки пръстени и предмети за украса. По време на Викторианската епоха във Великобритания е бил доста популярен камък. Изработвали са се уникални бижута и различни аксесоари. Лувъра в Париж съхранява гема от хелиотроп с печата на Императора на Свещената римска империя Рудолф ІІ /1552- 1612 г. /. Той се е интересувал от изкуство като събира огромна колекция от скъпоценни камъни и минерали в процеса на търсене на „философския камък”. В колекцията на Лувъра се намира и купа за десерт от хелиотроп, собственост на Краля-Слънце Луи ХІV.
Из колекционерските среди под знака на „Фаберже“ е известна дръжка за слънчобран, изработена от хелиотроп инкрустирана с брилянти. Произведението е на бижутера Михаил Перчин от ювелирна къща „Фаберже“ , а още по- известна е кутията за бижута около 1896 г. /също от хелиотроп със златен обков в стил нео-рококо. Тя също е изработена от Михаил Перчин с щемпел „Фаберже“ и е подарена на графиня Мария Александровна. Понастоящем кутията е собственост на английската кралица Елизабет ІІ. Може би най-известното произведение от хелиотроп на къща „Фаберже“ е великденското яйце „Спомен за Азов“. Предполага се, че хелиотропите от които са направени предметите са с произход Русия, в предвид практиката на Фаберже да използва камъни добити в Русия.