Дванадесетте скъпоценни камъка – продължение

Сапфирът е един от дванадесетте камъка, украсяващи Небесния Ерусалим, описан в Апокалипсиса. Той е символ на спасението и окончателното помирение на хората с Бога. Този камък разпалва пламъка на творчеството, засилва емоционалната интелигентност, стимулира жаждата за знание и укрепва паметта.

Събужда съзнането за развитието на висшата духовност и дава вътрешна концентрация, особено по време на молитва. Затова едно от имената му е „камък на монахините“. Привлича, концентрира и предава на притежателя си космическата енергия, което се усеща особено силно при медитация. Най-силни в това отношение са звездните сапфири.

Персийски мит твърди, че Майката Земя почива върху гигантски син сапфир, а небето е неговото отражение.

Друга персийска легенда разказва, че скъпоценният камък е роден от последната капка амрит – магическият еликсир на безсмъртието или млякото на богинята на Живота. Една от християнските легенди смята, че е вкаменен отблясък от Витлеемската звезда. Според юдейски източници 10-е Божи заповеди, които Господ дал на Мойсей, били върху плочи от сапфир.

Основните камъни на градската стена бяха украсени с всякакви скъпоценни камъни: първият основен камък – с яспис, вторият – със сапфир, третият – с халцедон, четвъртият – със смарагд, петият – със сардоникс, шестият – със сардер, седмият – с хризолит, осмият – с берил, деветият – с топаз, десетият – с хрисопрас, единадесетият – с хиацинт, дванадесетият – с аметист. А дванадесетте порти бяха дванадесет бисера: всяка порта беше от по един бисер. Улиците на града – чисто злато като прозрачно стъкло. Храм в него не видях, понеже Господ Бог Вседържител и Агнецът са негов храм.