История на тюркоаза
Тюркоазът, чиято история е съизмерима с историята на човечеството е обгърнат в легенди.
Будистите го определят като камък на просвещението, тибетците го възприемат като живо божествено същество, северноамериканските индианци са запазили традициите на своите предци, свързвайки го с Небесната богиня, плачеща с тюркоазени сълзи.
Цветът на тюркоаза варира в различни нюанси на синьото / от небесно синьо до тъмно синьо / и зеленото / от ябълково зелено до наситено маслинено зелено /. Повърхността му е неравна и е изпъстрена с множество тъмни жилки. Според легендите тюркоазът е камък, чийто цвят и съответно качества се променят с времето. За най- качествен и съответно най- ценен се приема тюркоазът със зелен цвят и неговите нюанси, тъй като се среща изключително рядко.
Цветът и качествата, превръщат тюркоаза в един от най-използваните камъни в ювелирното изкуство. Тюркоазът е крехък камък, което го прави неподходящ за шлифоване и полиране. В ювелирните изделия се инкрустира под формата на кръгли и/или овални кабошони и маниста. Инкрустира се в бижута изработени от злато и сребро, както добре се съчетава с различни скъпоценни камъни и емайл. Изключително приятни като визия и подходящи са бижутата, в които тюркоазът се съчетава с бели океански перли и брилянти.
Към настоящият момент най –богатите залежи на качествен тюркоаз се намират в Иран. Добива се също така в Австралия, САЩ / Аризона, Ню Мексико, Невада /.
През вековете късчетата тюркоаз били не само предмет на обожание, но служели и като разменно средство в търговията.
Тюркоазът бил считан за камък на късмета и камък – закрилник от народи, които са съществували в различно време в различни краища на света и не са имали никаква комуникация помежду си : Персия, Китай, древно Мексико, Индия, Централна Америка. Украшения от тюркоаз са откривани в гробниците на фараоните, персийските шахова, ацтеките, американските индиянци.
Тюркоазът е бил използван за изработването на много различни ювелирни и церемониални предмети от времето на Средното (XXI – XVII век пр.н.е.) и Новото царство (XVI – XI век пр.н.е.). При това много от тези предмети се отличавали с толкова ярък и наситен цвят, че първоначално археолозите ги смятали за боядисани. Древните египтяни добивали тюркоаз в безплодната пустина на Синайския полуостров. Там, в търсене на „небесния камък“, при изключително тежки условия и на сигурна смърт фараоните изпращали хиляди пленници и роби.
Във времето са се запазили и до нас са достигнали великолепни ацтекски ритуални маски, инкрустирани с тюркоаз (Музей на американските индиянци в Ню Йорк).За маите и ацтеките тюркоазът бил „камък на боговете“. Вождът на ацтеките Монтесума в качеството си и на върховен жрец притежавал двуглава змия, изработена от тюркоазена мозайка. Днес този култов религиозен предмет се съхранява в Британския музей и се счита за историческа ценност.