Кехлибар-слънчевият скрижал на праисторията!

В началото на своя път кехлибарът е бил просто смола, отделена преди милиони години, от борове от вече изчезналия вид Пинус сукцинифера. Смолата е служела като защитен механизъм срещу насекоми, паразити и дървесни гъби.

Веднъж отделена от дървото, тя е преминала през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. На дъното на Балтийско море има големи запаси от кехлибар и той често бива изхвърлян на брега след силни бури. Други залежи са открити на остров Сицилия, в Румъния, Бирма, Китай, Япония, Канада, Мексико и САЩ.

Най-голямото находище в света се намира западно от Калининград в Русия, в глинен пласт на 30 метра под повърхноста на земята. Доказано е, че най-древният кехлибар на света е на 120 милиона години. Балтийския кехлибар, който е на около 40 милиона години, може да се намери на много големи блокове, които достигат няколко килограма.

Най-голямото парче балтийски кехлибар тежи около 10кг. и е открито в Полша през 1860г. На остров Борнео пък е намерено най-голямото парче кехлибар изобщо,тежащо 68кг. Търговския добив на кехлибар започва през 1264г. и продължава и до наши дни.

Основните източници днес са балтийските репблики, Доминиканската република, като кехлибарът от балтийските републики е по стар, поради което е предпочитан от повечето търговци.

За кехлибара се споменава в съчиненията на Платон и Аристотел. За него разказва и Омир в своята „Одисея“. Древните гърци го наричали електрон, а германските племена го определяли като „огнен камък“. Някога голям кехлибар украсявал короната на египетския фараон Тутанкамон.

През Средновековието кехлибарът бил широко използвано лекарствено средство. Докато майсторите се опитвали да открият способ, чрез който стъклото да бъде изработено напълно прозрачно, от шлифован кехлибар се изработвали очила и лупи.

Очаквайте продължение…