Аквамарин
Името, цветът и легендите, обгръщащи изпълненият със скъпоценна прохлада аквамарин, са свързани преди всичко с морето. Аквамаринът е прозрачен берил, чийто цвят може да варира от небесно синьо до тъмно синьо към бледо зелено и е сравним с цвета на тропическа морска вода. Въпреки,че може да бъде объркан със синия топаз, аквамаринът е доста по-рядко срещан и по-скъп камък.
Наименованието му произлиза от латинската дума „aqua“ – вода и „mare“ – море.
Аквамаринът е един от най-нежните и красиви ювелирни камъни познати и използвани от човека. Още по времето на шумерската цивилизация / просъществувала до 2000г. пр.н.е. / красивите синьо-зелени камъни били определяни като символ на дълголетието, младостта и щастието. В Рим аквамаринът, бъдещият закрилник на мореплавателите, олицетворявал искренната любов и преданост и през вековето до Средновековието това схващане успяло да се съхрани.
В тази епоха с аквамарини са били украсявани статуите на Дева Мария. Във Франция новобрачните двойки си разменяли сребърни пръстени с този камък като вярвали,че така ще имат дълъг и щастлив семеен живот. Във времето на Ренесанса и Великите географски открития аквамаринът бил считан за закрилник на мореплавателите и рибарите.
Вярвало се е, че камъкът притежава силата да усмирява морските вълни и да изведе изгубилите се моряци в спокойни води. Майсторите гравирали върху камъка образите на Нептун, Тритон и Нереидите. Всеки капитан на кораб обикновено притежавал украшение или декорация от качествен аквамарин, вярвайки, че кристалът ще им помогне да се върнат благополучно от морските си пътувания.
Обикновено в природата се срещат полупрозрачни аквамарини, макар и рядко, могат да бъдат открити и камъни с наситено син цвят, а те са и най-ценените сред ювелирите и колекционерите. Към настоящия момент като лидер в добива на качествани аквамарини се налага Бразилия. Именно на нейна територия са намерени най-големите и с наситен син цвят камъни. През 1917 г. в Бразилия в рудника Максикс, било открито находище на аквамарини със сапфирено син цвят.
Те получили названието максикс-аквамарини.
За съжаление, нестабилния цвят на тези камъни се оказал още по „феноменален“ от техният син цвят. Даже и за кратко под слънчевите лъчи цветът на кристалите избледнявал, а след престой на дневна светлина променяли цвета си от замъглено синьо до жълто-кафяво и землисто. Големи находища се разработват и в Индия, Пакистан, Китай, Мианмар, Мадагаскар, Мозамбик и Нигерия.
Очаквайте продължение