Ювелирен емайл – част I.
Изделията от емайл като неотменна част от приложно – декоративното и ювелирно изкуство завладяват със своята красота, яркост, изящество и реалистичност. Пластичността на използваните материали в съчетание с всевъзможни цветове и нюанси позволява създаването на уникални произведения на изкуството с разнообразна стилистика и дизайн.
Историята на емайла, подобно на ювелирното изкуство има хилядолетна традиция и днес тя продължава да се усъвършенства.
По своята същност емайлът е различно оцветена стъклообразна маса, разтопена върху метална повърхност (най – често злато, платина, мед, стомана и рядко сребро).
За разлика от обикновеното стъкло има по – ниска температура на топене и близък до използвания метал коефициент на линейно разширение, необходими условия за получаването на твърдо, здраво и дълготрайно покритие. Тези свойства позволяват използването на емайла като ключов декоративен елемент не само в областта на ювелирното и художествено изкуство, но и при различни интериорни и екстериорни решения. В зависимост от търсения ефект и приложението му, емайлът може да бъде прозрачен, полупрозрачен и непрозрачен.
Прозрачният емайл най-често намира приложение като защитно антикорозионно покритие или като основа за нанасяне на цветен емайл, а полупрозрачния – като идеална алтернатива на цветните скъпоценни камъни заради, ослепителния блясък, който придобива след допълнителна шлифовка и изключителната дълготрайност. Плътният непрозрачен материал се отличава с наситени цветове и може контрастно да се съчетава с непокритите участъци на изделията.
Кога и къде първоначално се е зародила техниката на емайла остава неясно. Знае се, че в Микена още през 1425 – 1300 г. пр.н.е. са се изработвали примитивни метални изделия, покрити с емайл, а от VI век пр.н.е древните гърци доразвили техниката и технологията и материалът станал масово използван като покритие или декоративен акцент на украшенията от злато. Развила се т. нар. техника на дупчестия горещ емайл, при която се използвали специални шаблони или заготовки, в които в последствие се нанасял емайла.
В Персия и Индия се наложила техниката на горещия преградъчен емайл, при която релефният рисунък на изделията се съчетавал с инкрустирани перли и цветни скъпоценни и полускъпоценни камъни , наречена „минанкар“ – феерия от цветове и материали – истински екзотичен разкош. Китайската школа, от друга страна, залагала на традициите и била консервативна по отношение на изкуството. Горещият емайл намирал приложение при украсата на декоративни изделия от благородни метали, върху които били изобразявани реални и митологични образи и сюжети.
Развитието на науката и техниката дало своето отражение и върху изкуството. През X век своя апогей достигнала византийската художествена школа.Усъвършенствала се техниката на преградъчния и витражен емайл. Тя била изключително прецизна, сложна и трудоемка. Получила названието си заради използването на метални преградки обособяващи кухини (килийки) с различна форма и големина, запълвани с разноцветен емайл за постигане на търсения рисунък. За времето си това бил най-финният изработван емайл, характеризиращ се с недостижими до тогава чистота и прозрачност на боите.
Историците и изкуствоведите определят творбите от този период като класически, а изделия с емайл се отличавали с изключителен колорит и сложност – многопластови и реалистични сюжети на християнска религиозна тематика. Най-голямата и емблематична творба от тази епоха е Pala d’Oro ( Златният олтар), включваща около 250 миниатюри от позлатено сребро и украсени в техниката на преградъчния горещ емайл.
Изработена в Константинопол през 1105 г. по поръчка на венецианския дож Орделафо Фалиеро, днес тя е част от малкия иконостас на катедралата „Св. Марко“ във Венеция. От Византия изкуството на преградъчния и витражен емайл намерило последователи в съседните й страни и с времето се наложило в Западна Европа.
Очаквайте продължение…
Бижута с ювелирен емайл може да закупите от магазини Фортуна.