История на гемите и камеите

Глиптика се нарича изкуството за гравиране на скъпоценни и полускъпоценни камъни. Думата произлиза от гръцки glýpho, което означава „изрязвам“. Това изкуство съществува още от древността – 4-то хилядолетите преди нашата ера. Посредством него, така украсените камъни се използвали от своите притежатели като накити, амулети, лични цилиндрични печати. Работило се е с много скъпи материали, поради което глиптиката е била предназначена за благородници и богаташи.

Ювелирните изделия геми, разделяме на два вида: камеи, които са с изпъкнал релеф и инталии, които са с вдлъбнат релеф. Като цяло гемите са високо ценени и колекционирани изделия, тъй като още в древността са ги притежавали знатни хора и благодарение на наследството в годините, различаваме много от сюжетите на историята и епоса.

За родина на камеите се счита, Александрия. Знае е се, че думата „камея“ произлиза от латинското camahatus. Както споменахме за тяхната изработка се използвали скъпоценни и полу-скъпоценни камъни, като топази, аметисти, изумруди, аквамарини. Сред аристокрацията е било въпрос на престиж да притежаваш колекция от подобни камъни. Древните александрийски майстори били виртуозни майстори, които създавали украшения от сардоникс, с невероятна орнаментика и декорация.
Свой най-голям разцвет изкуството претърпява през Ренесанса, като запазва и до днес класическата си красота и строг вкус.

Някои известни камеи:

Камеята на Гонзаго ( Двоен портрет на Птолемей Филаделф и царица Арсиноя)

Една от най-прочутите камеи в Света е тази на Гонзаго или камеята на Малмезон, която датира от III век пр. н.е. Тя е сътворена от неизвестен майстор в Александрия. Съхранява се в Ермитажа – Санкт Петербург-Русия. Известната камея е направена от сардоникс и името и принадлежи на собственика й, за който е била сътворена – маркиз Франческо II Гонзаго – ренесансов меценат и владетел на град Мантуа. Когато младият Рубенс я зърва за пръв път той казва: „Аз смятам, че сред гемите с двойни портрети това е най-прекрасната в Европа“. В Ермитажа камеята попада през 1814 година от колекцията на Жозефина Богарне. През 1814 година, император Александър I влиза с войските си във Франция и прави посещение в Малмезонския дворец. Той бил трогнат от бедственото положение на Жозефина и се разпоредил да бъде осигурена безопасността й и тази на смейството й, когато съюзническите войски влизат в Париж. В знак на признателност Жозефина подарява камеята на Александър I. По името на двореца Малмезон, (резиденцията на Жозефина), през XIX век камеята била още наричана “камеята от Малмезон ».

„Камеята на Тиберий“

Друга прочута камея е „Камеята на Тиберий“ или наричана още „Голямата камея на Франция“ Изрязана е от петслоен сардоникс (Париж, Кабинет на медалите). В нейният център е гравиран император Тиберий с Ливия, пред тях е Германик в доспехите на пълководец и неговата майка Антония. В горната част сред боговете е Август с жезъл в ръка и други умрели към това време членове на императорското семейство.

Камеите са един от най-богатите източници на сведения за духовната и материална култура от древността. Основната им ценност е в художественото им съвършенство, повечето от творенията през следващите епохи са подражания, а често и просто копия на антични геми. Само много малко майстори успявали да се освободят от своеобразната «хипноза» на древното изкуство.