Опал-камъкът на боговете

Опалът е прочут най-вече със своята игра на цветовете, отличаваща се с дългоцветни нюанси, които се менят на светлина или при промяна на ъгъла на наблюдение. Този феномен на опалесцентна рефлекция е един от факторите отговорни за неуловимата природа на камъка.

Думата произлиза от латинското OPALUS и санкритското UPALA-означаващ „скъпоценен камък“.Той е познат и ценен още от дълбока древност. Древните гърци наричали опала „камакът на боговете“, който носи късмет, любов и безсмъртие. При ацтеките той е известен като „буреносен облак“ и вярвали, че предпазва от престъпления и епидемии. За Римляните опалът бил камък на късмета и пламенния устрем.

Смятали го за силен помощник на оракулите. Опалът е свързан с римския празник Опалия-ритуал в чест на богинята Опс,който се провежждал всяка година. В короната на свещенните Римски Императори бил инкрустиран много голям и великолепен опал който бдял над императорското семейство.

Описан е като чисто бял прозрачен камък, който проблясвал с ярко червена светлина. Наричали го „патронус форум“-като вярвали, че който го носи ще стане невидим. По времето на кралица Виктория били открити големи опалови находища в Австралия.

Тя станала известна с пословичната си страст към благородния опал, особено към черния като незабавно наредила на кралските бижутери да изработят различни красиви накити за нея и така камакът на боговете отново бил на мода. Черният опал е особено ценен, тъй като черното му тяло придава на играта на цветовете допълнителна яркост, която не се наблюдава при по-разпространените бели опали.

Очаквайте продължение…