Глиптика – изкуството на камеите – част I

Какво е глиптика?

Глиптика е едно уникално изкуство, което не е променило своята технология на работа повече от 6 хиляди години…

То представлява една от най-ранните обработки на естествените скъпоценни и полускъпоценни камъни, слонова кост, корали и седеф или изкуството на гравирането, наречено глиптика. Тук истински стойностен е не толкова минералът, използван като материал, колкото майсторската работа, чийто краен резултат е произведение с висока художествена стойност.

Различават се два вида гравиране – инталии и камея. В историческо отношение инталиите са предшественици на камеите. Като правило те се изпълнявали върху едноцветни камъни, характеризирали се с  издълбано в материала  изображение и имали чисто практическо предназначение – били използвани за печати и лични амулети. До нас са достигнали историите за легендарния пръстен – печат на цар Соломон и нагръдното жреческо украшение с гравираните имена на дванадесетте юдейски племена, изработено по заповед на Моисей.

В началото на III век пр.н.е. с развитието на занаята и усъвършенстването на техниката майсторите-гравьори започнали да работят с многоцветни камъни, оформяйки изпъкнали релефни изображения, наречени камеи. Във времето камеите постепенно се наложили като украшения сред владетелите, духовенството и аристокрацията и се превърнали в неотменна част от облеклото, снаряжението и декоративните орнаменти на интериора. Най-често върху тях били изобразявани митологични образи и сюжети, портретите на владетели, батални сцени или сцени от бита.

Камеята на Гонзаго

Предполага се, че в едно от основните средища на развитието на глиптиката се превърнал град Александрия,  основан през 322 г. пр.н.е от Александър Македонски по време на завоевателните му походи. Именно там, в устието на р. Нил, умелите ръце на майсторите сътворили едни от най-великите шедьоври, съхранили се до наши дни. Камеята на Гонзаго /наричана още камеята на Малмезон / е създадена  през  III в.пр.н.е. от трислоен сардоникс. На нея са гравирани портретите на Птолемей II и неговата съпруга Арсиноя. Няколко пъти във времето камеята се е превръщала във военен трофей, преминавайки от един собственик в друг.

Чашата на Птолемеите

Към настоящия момент се съхранява в Ермитажа и по всеобщото мнение на специалистите е един от най-знаменателните експонати. Така наречената „чаша на Птолемеите“ по-известна  като „чашата на Фарнезе“ е алегория на Нил и  дълго време е била притежание  на семейството на Медичите. Изработена е от оникс и е поредното потвърждение, че за изкуството на гравирането върху камък е необходимо голямо майсторство и търпение, дори самоотвержена и фанатична любов към красивото, а флорентинските поети са я възпявали в стихове като „камеята, която трябва да се възхвалява като чудо на природата“. „Чашата на Фарнезе“ днес е изложена  в Националния археологичен музей в Неапол.

Фрагмент от чашата на Птолемеите

Античните произведения на глиптиката поразяват със своето съвършенство, деликатност, красота и изтънчен художествен стил.  Археолозите и историците започнали да определят това изкуство като „живопис върху камък“. Ако гравирането при по-скромните  инталии можело да се сравни с графика, то разкошните многоцветни камеи обединявали в себе си колорит и пластичност, подобно на живопистта.

Камеите са съхранили значението на еталона на класическата красота и изящество на рисунъка. Основният стремеж на гравьорите от следващите поколения се заключавал в това да се доближат максимално до този идеал чрез творбите си.

В най-голяма степен това се отдало на италианските майстори, тъй като тяхната родина се превърнала в пряк наследник на античните традиции. Италианската гравьорска школа преживяла не само бурен подем в епохата на Ренесанса, но дала и мощен тласък за развитието на това изкуство в други европейски държави – Франция, Германия, Англия.

Очаквайте продължение по темата за изкуството на камеите!

Още за историята на гемите и камеите, може да прочетете тук>>